Overblog Suivre ce blog
Editer l'article Administration Créer mon blog

http://blogiada.net/zabelejitelnosti/mitove-i-legendi/mishkova-niva/

http://blogiada.net/zabelejitelnosti/mitove-i-legendi/mishkova-niva/

une partie de l'entrée du tumulus Thrace à Mishkova Niva, près du village de Malko Tarnovo au parc naturel de Strandjaune partie de l'entrée du tumulus Thrace à Mishkova Niva, près du village de Malko Tarnovo au parc naturel de Strandjaune partie de l'entrée du tumulus Thrace à Mishkova Niva, près du village de Malko Tarnovo au parc naturel de Strandja
une partie de l'entrée du tumulus Thrace à Mishkova Niva, près du village de Malko Tarnovo au parc naturel de Strandjaune partie de l'entrée du tumulus Thrace à Mishkova Niva, près du village de Malko Tarnovo au parc naturel de Strandjaune partie de l'entrée du tumulus Thrace à Mishkova Niva, près du village de Malko Tarnovo au parc naturel de Strandja
une partie de l'entrée du tumulus Thrace à Mishkova Niva, près du village de Malko Tarnovo au parc naturel de Strandjaune partie de l'entrée du tumulus Thrace à Mishkova Niva, près du village de Malko Tarnovo au parc naturel de Strandjaune partie de l'entrée du tumulus Thrace à Mishkova Niva, près du village de Malko Tarnovo au parc naturel de Strandja

une partie de l'entrée du tumulus Thrace à Mishkova Niva, près du village de Malko Tarnovo au parc naturel de Strandja

http://sladkahapka.blogspot.fr/2010/09/4.html

Пътят обратно от Скалата на Котката до граничния портал ни се видя лек и приятен, но след няколо километра с колите отново се озовахме пред ограда и представител на Гранична полиция с ключ. Последва ново преброяване и преход до Мишкова нива.




За тази местност ни разказаха следното:
Светилището Мишкова нива е част голям комплекс, който се намира на около 3 - 3.5 км югозападно от Малко Търново, на левия бряг на Делийска река в непосредствена близост до държавната граница с Република Турция. Състои се от крепост на върха Голямото градище, рудници в подножието му, могилен некропол, укрепена крайградска вила от римската епоха, както и от т. нар. Голяма могила. Комплексът е известен още от началото на 20 век и първоначално е съобщаван като светилище на Аполон, заради надписите, пренесени от обекта в града.


Голямото градище е най-високият връх в Българска Странджа - 710 м надморска височина. Името му идва от крепостта на върха, която е служила за убежище, наблюдателница и охрана на региона до и през римския период, но е разбита от иманяри през последната четвърт на 20 в. Крепостната стена е изградена от различни по размер и форма ломени камъни, плътно подредени без спойка. Дебелината на стената е около 1.20-1.30 м. На места в нея се забелязват парчета от тухли и металургична шлака. Ограденото от крепостната стена пространство е с диаметър около 100 м. Вътре се откриват слаби останки от помещения.


На около 30 м. югозападно от най-високата точка на върха в грунтовата скала са запазени скални изсичания. Следите от скални изсичания на върха във формата на ями подсказват, че през един много ранен период, вероятно през 2 - началото на 1 хил. пр. Хр., на това място е функционирало скално светилище, което започнало да функционира и като крепост през по-късни периоди. Устоял през хилядолетията, обектът не е проучван археологически.
Могилният некропол в местността Мишкова нива е увенчан от т. нар. Голямата могила, която в периода 1981-1983 г. е частично проучена. В южната част на Голямата могила се издига монументален градеж с външен диаметър 25 м. Външният кръг е изграден от 3 реда блокове от бял местен мрамор с външно и вътрешно лице. Блоковете, които са оформяли последния трети ред на заграждението, са с прецизно, дъговидно изсечена горна повърхност.
Височината на това заграждение е 1.80 м. В южната част на кръга е входът към куполната гробница, състояща се от покрит дромос (коридор) и кръгла камера, чиято горна част е завършвала с купол. Входът е бил увенчан с фронтон, украсен с щит, копие и две разтворени длани. Градежът е от добре издялани мраморни блокове, захванати със скоби. Подът на дромоса и на камерата са покрити с каменна настилка.


При западната стена на дромоса е открито правоъгълно помещение, което е изградено с ломени гранитни камъни - техника, различна от тази на гробницата. От вътрешната страна стените са измазани с хоросанова замазка. Неговото предназначение не е изяснено. Наблюденията на страничната стена на дромоса показват, че там е имало два блока, които вероятно били изваждани, за да може да се влезе в помещението и отново били поставяни на мястото им. Изглежда, че те са от по-стара сграда, изградена от същия материал като вътрешния кръг - ломени гранитни камъни. Този вътрешен кръг огражда големи гранитни плочи - останки на силно разрушен долмен - и се затваря в североизточния външен ъгъл на дромоса на по-късно построената куполна постройка.


Пред добре запазения вход на външния мраморен кръг е разкрита площадка от мраморни блокове с големи мраморни корита. На няколко метра западно от тях се намира малко каменно струпване, в което, според устната информация, се е виждал водопровод, водещ към Голямото градище. От площадката в южна и югоизточна посока, надолу по хоризонталата на склона, личи древният път към светилището.
От този сложен обект, в който са открити съвсем малко археологически материали от 2-3 в., произхождат, според гражданите на Малко Търново, мраморни жертвеници на Аполон Аулариос с надписи, надпис с посвещение на Херакъл и оброчни плочки с изображения на тракийския конник, съхранявани в музея на града. Един от надписите показва, че светилището е свързано с рударско-металургичния център и с укрепената римска крайградска вила (имение), тъй като текстът представлява посвещение от управителя на железните рудници.
Култовото съоръжение в Мишкова нива е хилядолетен топос на вяра, който еволюира от мегалитен паметник (долмен) с ограда (крепида) към свещено пространство (теменос). Тази трансформация вероятно е станала в началото на интензивното разработване на рудниците. До този момент долменът изглежда е използван като място за почитане на митичен прародител в околния некропол. За това говори правоъгълното помещение, прилепено към западната стена на дромоса. През по-късен период останките от долмена, превърнат в място за прослава на обожествения прародител-херой (хероон), и крепидата му са вписани в свещено оградено пространство (теменос), в което е почитан бог Аполон.
Най-вероятно територията между останките от долмена със землената могила над него с крепидата му и с мраморния кръг е свещен парцел, в който са поставяни вотивните дарове и надписите, а правоъгълното помещение е служело за съхраняване на съкровищата на хероя-прародител. Във времето, когато районът преживява икономически разцвет, към входа на теменоса е добавена разкошната куполна постройка от мрамор, която може да е и реална гробница на местен аристократ, но и нов хероон. Не е ясно кога входът е бил украсен с фронтона - преди или след издигането на куполната постройка. Вероятно в този момент започва да се забранява влизането в пространството между двете каменни крепиди, а даровете се оставят в новопостроените помещения и в старото, което е правоъгълно. Това доказва идейно-религиозната връзка между двата градежа.


Този тип свещени места - на реални или митични прародители, почитани като херои - са познати отлично в цяла Югоизточна Европа, но този в м. Мишкова нива е най-големият и добре запазен. Те са били организирани около стари гробни съоръжения и около тях се оформял некропол. Обикновено тези херои-прародители са почитани наред с или в свещената територия на светилище на бог.
Животът на култовия комплекс може да се разположи между средата на 2 хил. пр. Хр. до епохата на Късната античност (4-6 в.). При всичките си преустройства, архитектурни и функционални, комплексът остава свидетелство на тракийската орфическа вяра в енергийното безсмъртие и един от най-популярните паметници на древната духовност в Югоизточна Европа.

Tag(s) : #archéologie-histoire

Partager cet article

Repost 0
Pour être informé des derniers articles, inscrivez vous :