Overblog Suivre ce blog
Editer l'article Administration Créer mon blog

http://bulgariatravel.org/fr/object/323/Beglik_tash_observatoriya

Le sanctuaire thrace de Beglik Tash se trouve au point le plus élevé du cap Beglik Tash (128 m d’altitude), près de Primorsko, sur une superficie de 60 ares. Il est situé sur le territoire d’une forêt qui faisait partie de la résidence de chasse de l’ex-chef d’Etat de l’époque communiste Todor Zhivkov qui fut au pouvoir du 1954 au 1989. Pour cette raison une des plus grandes découvertes sur l’histoire thrace sur le littoral du Sud resta inconnue aux historiens jusqu’en 2003.
L’entrée du sanctuaire se trouve au sud-ouest. Un sentier en roche mène à l’ainsi dit lit conjugal. A ses côtés il y a deux pierres de sacrifice dans lesquels furent taillées deux cuves reliées par des biefs utilisés pour les liquides à usage rituel : vin, lait, huile d’olives, eau de pluie. Vous verrez ensuite un trône en pierre avec des biefs profonds et des lignes croisées qui aboutissent en s’unissant à une sharapana, grand récipient utilisé pour presser des raisins. La partie est du cercle est occupée par trois menhirs. Sur le plus grand d’entre eux fut taillée « le pas de dieu » long de 0,6 et large de 0,34 m, le même élément qu’on voit dans le point opposé, au pied de la terrasse rocheuse. Les pas de dieu marquent l’extrémité de l’espace sacré intérieur réservé uniquement aux initiés aux mystères.
Le palier central du sanctuaire est le mieux exploré : légèrement élevé par rapport au terrain alentour, il consiste d’éléments en roche disposés dans un cercle d’un diamètre de 56 m utilisés pour les rites. D’origine naturelle, ils furent déplacés et décorés de symboles et signes sacraux.
Derrière les éléments vous pouvez voir un cadran solaire composé de 16 pierres rondes et plates et d’un grand dolmen représentant la grotte sacrée où la déesse-mère donne naissance à son fils, le dieu-soleil ainsi que le labyrinthe : la voie des épreuves.
Les fouilles archéologiques mirent au jour des poteries, des outils et des armes en pierre, des silex, des monnaies qui indiquent la création du site au milieu du II millénaire av. J. –C. et sa destruction au début du Ive siècle ap. J. –C. Le site ne fut pas utilisé pour d’autres constructions, ce qui a permis la préservation des éléments sacrés dans leur aspect original.

divers : http://sladkahapka.blogspot.fr/2008/07/blog-post_09.html

Beglik-Tach, sanctuaire mégalithique Thrace dans le parc naturel de Strandja
Beglik-Tach, sanctuaire mégalithique Thrace dans le parc naturel de Strandja
Beglik-Tach, sanctuaire mégalithique Thrace dans le parc naturel de Strandja
Beglik-Tach, sanctuaire mégalithique Thrace dans le parc naturel de Strandja
Beglik-Tach, sanctuaire mégalithique Thrace dans le parc naturel de Strandja
Beglik-Tach, sanctuaire mégalithique Thrace dans le parc naturel de Strandja
Beglik-Tach, sanctuaire mégalithique Thrace dans le parc naturel de Strandja
Beglik-Tach, sanctuaire mégalithique Thrace dans le parc naturel de Strandja
Beglik-Tach, sanctuaire mégalithique Thrace dans le parc naturel de Strandja
Beglik-Tach, sanctuaire mégalithique Thrace dans le parc naturel de Strandja
Beglik-Tach, sanctuaire mégalithique Thrace dans le parc naturel de Strandja
Beglik-Tach, sanctuaire mégalithique Thrace dans le parc naturel de Strandja
Beglik-Tach, sanctuaire mégalithique Thrace dans le parc naturel de Strandja

Beglik-Tach, sanctuaire mégalithique Thrace dans le parc naturel de Strandja

Бегликташ - Българският Стоунхендж
Или поне като такъв се рекламира навсякъде. Доста крайно твърдение, бих казала от позициите си на миткало, което е видяло доста мегалити. Всъщност, дали археолозите и туроператорите имат право, или това е просто евтин рекламен слоган, не е толкова важно. Със или без него, Бегликташ си струва да се види. А това не е трудно, особено сега, през лятото, когато много от нас ще са на южното ни Черноморие.


И така - хванете пътя за Приморско и на влизане в града, завийте на първия светофар вляво. Карайте все по тази главна улица покрай Аквапарка, Конната база и напред. В един момент ще видите синя табела, указваща посоката. След нея остават не повече от 3 - 4 километра до края на асфалта. Ако не се плашите от ходенето пеш, или пък колата ви е ниска, там е мястото да паркирате. Има и сянка под красивите дъбови дървета. Продължете по пътя, сред фантастична гора и птичи песни. За собствениците на джипове - смело напред по черния път! След около километър ще стигнете до най-старото тракийско светилище в Югоизточна Тракия и по Черноморието:






Бегликташ е бил разкрит в сегашния му вид едва през 2003 год., а до 1991 год. мястото е било достъпно предимно за хора от партийния елит. Резиденция "Перла" се намира съвсем наблизо, а в края на черния път, водещ до Бегликташ все още е запазена ловната вишка на другаря Тодор Живков.


На тази снимка се вижда нивото, до което камъните са били покрити с пръст, както и следите от зъбите на багерите. Районът е бил гъсто обрасъл с храсталаци и дървета:






Някои от специалистите вярват, че Бегликташ е обслужвал култът към Бога на Слънцето на траките, но голяма част от находките свидетелствуват и за ритуали, свързани с Богинята - майка. Така например, на това скално ложе, върховният жрец и върховната жрица ритуално са се съвукупявали (като няма телевизия, какво да си правят хората):






Около това ложе се намират вани, в които са се поставяли мляко, вино, вода и олио - млякото символизиращо въздуха, олиото - огъня, виното - земята. Древните са вярвали, че това са четирите основни начала на Космоса.


Ритуалите, свързани с почитането на Бога на слънцето се потвърждават и от тези направени от човешката ръка улеи (за което свидетелствуват белезите от сечива). В тях, след дъжд, се е задържала вода и погледнато отгоре, са се очертавали соларни символи:






Освен улеите, са открити и множество ями, в които са били правени жертвоприношения на домашни животни.






В непосредствена близост до улеите и ложето се намира Тронът на Върховния жрец. Край него се виждат местата, в които са били поставени големи дървени талпи, изграждащи навес върху трона:






Най-забележителният камък в този комплекс носи името "Апостол таш":





Най-удивителното нещо за него е, че се крепи на тия две точки. Учените предполагат, че между основата и Апостол таш е имало вулканичен слой, който е бил отнет от древните обитатели на тези земи и това е позволило на горния камък да легне директно върху долния.


Вляво от Апостол таш се намира древен слънчев часовник. Според направените изчисления, сравнително наскоро - преди около 70тина години, най-високият камък от поредицата е паднал, и ефектът на доминото е довел до събарянето и на останалите камъни от композицията. Предстои реконструкция на часовника, така че скоро някои от вас може да ни покажат снимки на изправените камъни:






Непосредствено до слънчевия часовник се намира "Лабиринтът". Това е било мястото, където младежите са можели да определят по-насетнешния си живот. Лабиринтът има два изхода. Тези, които избирали пътя направо, били насочвани към някое прагматично поприще, тъй като този начин на мислене свидетелства за рационалност. Тези, които избирали левия път, били достойни да бъдат посветени в жреческата професия.






В древния свят лявото се е асоциирало с мистиката. Левият път има още един, отново ляв, завой, след което пътят рязко пропада надолу. Това е така, за да може този, който минава през изпитанието, отново да се замисли за смисъла на делата си.






По пътеката надолу идва ред на най-атрактивното изпитание - скалния процеп, през който могат да минат само праведните:






Нали се сещате, че и лакомията е грях?!
Древните са вярвали, че който мине през този процеп, излиза пречистен. Но внимавайте - в края му отново има пропадане, така че - внимателно с пречистващите действия!






В Бегликташ се намира и ритуален долмен, който за разлика от многобройните долмени из Родопите и Странджа планина, не е бил ползван за погребални, а единствено за ритуални цели. Формата му символизира женската утроба и потвърждава теориите за това, че този комплекс е бил използван за обожествяване на Богинята - майка. Интересен факт е и това, че при навлизане на християнството в българските земе, наблизо бил построен манастир, "Света Параскева", която е християнската покровителка на родилките.

Tag(s) : #archéologie-histoire

Partager cet article

Repost 0
Pour être informé des derniers articles, inscrivez vous :